Хипотиреоидизъм (Микседем)

Резюме

Придобитият хипотиреоидизъм е състояние на понижена функция (хипофункция) на щитовидната жлеза. Тя синтезира хормоните трийодтиронин – Т3 и L-тироксин (тетрайодтиронин) – Т4, които регулират редица биохимични процеси в организма. Освен придобит, съществува и вроден хипотиреоидизъм.

От какво се причинява?

Придобитият първичен хипотиреоидизъм настъпва при: автоимунни процеси (тиреоидит на Хашимото), след лечение с радиойод, при струмектомия, при лечение с тиреостатици. Вроденият хипотиреоидизъм се среща при 1:5000 новородени и възниква при ектопия, агенезия, аплазия на щитовидната жлеза или при генетичен дефект в синтезата на щитовидните хормони.

При заболявания на хипофизата може да се развие вторичен хипотиреоидизъм. Рядко, когато причината е в хипоталамуса, хипотиреоидизмът е третичен.

Какви са болестните промени?

Клиничната картина при хипофункция на жлезата се определя от многообразното действие на щитовидните хормони върху организма:

• Повишават основната обмяна – тя се забавя при недоимък на щитовидни хормони;
• Стимулират растежа и развитието – ето защо перинаталният недоимък води до нарушено узряване на мозъка, забавя се костния растеж и затварянето на епифизите;
• Влияят върху възбудимостта на нервната система – хипотиреоидизмът води до апатия;
• Стимулират калциевата и фосфорната обмяна;
• Повишават катехоламиновата чувствителност на сърцето;
• Действат върху мускулите и сухожилните рефлекси – при хипотиреоидизъм се забавят сухожилните рефлекси;

Функцията на щитовидната жлеза се регулира от хипофизата и хипоталамуса. Хипофизата отделя тиреотропен хормон (TSH), който стимулира продукцията на щитовидни хормони. Регулацията се извършва на принципа на обратната връзка, което има важно значение при определяне референтните нива на хормоните и диагностиката на заболяването.

Какви са симптомите?

Симптоматиката произлиза от функциите на щитовидните хормони. Наблюдава се отслабване на физическата и умствената дееспособност, уморяемост, липса на инициативност, брадипсихия, запек, повишена чувствителност към студ, груб дрезгав глас. Кожата е суха, студена, лющеща се, бледа, тестовата. При генерализиран микседем се наблюдава наддаване на тегло. Наблюдават се още нарушения в сърдечната функция. Може да се развие т.нар. микседемно сърце – уголемено сърце, сърдечна недостатъчност. Повишава се серумният холестерол, което води до ранна атеросклероза. В днешно време рядко се развива микседемна кома. Тя се характеризира с екстремна брадикардия, хипотония, хипотермия, хиповентилация (забавяне на дишането).

Вроденият хипотиреоидизъм се проявява клинично още при раждането с жълтеница (иктер на новороденото), запек, кърмачето не иска да суче, има слаба подвижност, забавени сухожилни рефлекси. По-късно се появява изоставане в растежа, изоставане в костната и зъбната възраст, психическо изоставане, говорни нарушения и др.

Как се поставя диагноза?

Клинична картина, преглед. Ключово значение има определянето на нивата на щитовидните хормони и тиреотропния хормно (TSH). При първичен хипотиреоидизъм е характерна следната констелация:

• Нисък fT4 – свободен L-тироксин, висок TSH.

При вторичен хипофизарен хипотиреоидизъм е характерно:

• Нисък fT4 – свободен L-тироксин, нисък TSH.

Ако Т3 и Т4 са в норма, а TSH е на горна граница, тогава говорим за латентен хипотиреоидизъм.

Изследване на вроден хипотиреоидизъм се провежда при всички новородени (задължителен неонатален скрининг).

С какво може да се обърка?

Характерната клинична картина и лабораторната находка поставят диагнозата.

Как се лекува?

Продължително заместително лечение с L-тироксин до края на живота. Дозата е индивидуална и се оптимизира при всеки отделен пациент според състояние и нивата на TSH. При микседемна кома лечението се провежда в интензивно отделение – обдишване, L-тироксин, кортикостероиди, затопляне.

Как да се предпазим?

В повечето случаи причините за развитие на хипофункция са неясни и превенция не може да се направи. Струмектомията, леченито с радиойод и медикаментозното лечение с тиреостатици се прилагат за лечение на други заболявания на щитовидната жлеза и не могат да бъдат избегнати, когато има съответните медицински показания за тях.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Провеждане на заместително лечение и наблюдение при специалист до края на живота. Дозата на L-тироксина непрекъснато трябва да се следи и индивидуализира според нуждите на пациента.