Тиреоидит – който ни засяга все по-често
Puls.bg | 24 септември 2012 | Коментари 0
Източник: istockphoto
1. Какво представлява тирeоидитът?
Тиреоидитът е сборно понятие за редица състояния, които се характеризират с наличието на възпаление на щитовидната жлеза. Това е жлеза, разположена на предната страна на шията, пред гръкляна. Изпълнява важни физиологични функции, като регулира метаболизма. Съществуват редица заболявания, включващи тироидит, например тироидит на Хашимото; послеродов тиреоидит; тиреоидит, обусловен от приема на някои лекарства (интерферон, амиодарон); инфекциозни тиреоидити и др.
2. Какви са симптомите?
Симптоматиката зависи от конкретния вид на тиреоидита. Не съществува, обаче, типична за даден вид тиреоидит симптоматика, което понякога затруднява диагностиката.
При тиреоидита на Хашимото, известен още и като лимфоцитен тиреоидит, има бавно и постепенно разрушаване на тиреоидните клетки, което води до понижаване на нивата на тиреоидните хормони в кръвта. Дълго време може да не се забелязват никакви симптоми, след което се достига до клинично значим хипотиреоидизъм – постоянна умора и лесна уморяемост, наддаване на тегло, суха кожа и потиснато настроение. При по-тежките форми гушата (разрастването на щитовидната жлеза) може да бъде силно изявена.
Ако тиреоидитът е остро или подостро протичащ, бързото разрушаване на тиреоидните клетки води до освобождаване на съхраняваните в тях хормони, при което се развива симптоматика, наподобяваща хипертиреоидизъм – безсъние, безпокойство, раздразнителност, сърцебиене и загуба на тегло – налице е тиреотоксикоза. Това обаче не е същински хипертиреоидизъм, тъй като жлезата не е свръхактивнa. Тези симптоми се наблюдават при безболезнен или послеродов тиреоидит. При тях, в хода на възпалението, жлезата постепенно се изчерпва от хормони, при което тиреотоксикозата постепенно преминава в хипотиреоидизъм. Първата фаза трае 1 – 3 месеца, докато хипотиреоидната фаза настъпва 1 – 3 месеца след нея и продължава 9 – 12 месеца. При около 80% от пациентите функцията на жлезата се нормализира за около 12 – 18 месеца след началото на симптомите.
Подострият тиреоидит следва подобен клиничен ход, с тази особеност, че може да се наблюдава болка в жлезата, най-често в тиреотоксичната фаза. При 95% от пациентите, след 12 - 18 месеца има пълно нормализиране на тиреоидната функция.
Острият инфекциозен тиреоидит може да е безболезнен и съпровождан с уголемяване на жлезата и хипотиреоидизъм.
3. Какво обуславя появата на тиреоидита?
Повечето състояния, протичащи с тиреоидит, се дължат на смущения във функционирането на имунната система. При някои автоимунни заболявания, имунната система изработва антитела, които поразяват клетките на щитовидната жлеза, което клинично се манифестира с тиреоидит. От етиологична гледна точка, тези форми на тиреоидит са близки до ювенилния диабет и ревматоидния артрит. Такава етиология има тиреоидитът на Хашимото.
Някои патогени, както и лекарствени вещества също могат да предизвикат тиреоидит.
4. Как се поставя диагнозата тиреоидит?
Физикалният преглед включва палпиране на жлезата. Взима се кръвна проба за определяне на нивата на тиреоидните хормони, тиреотропина (хормон, стимулиращ дейността на щитовидната жлеза), СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), нивото на йод и евентуалното наличие на антитела в кръвта, както и за определянето на вида на тиреоидита.
5. Какво е лечението на тиреоидита?
Лечението зависи от вида на тиреоидита.
При тиреотоксикоза е достатъчно да се тушира сърцебиенето с подходящи бета-блокери. Ако тиреотоксикозата премине в хипотиреоидизъм или такъв е изначално наличен, се прилага хормонална заместителна терапия, освен ако симптомите на хипотиреоидизъм при субакутен или послеродов тиреоидит не са леки. Лечението продължава 6 до 12 месеца, след което се намалява постепенно и се прекратява, за да се прецени дали ще е необходимо по-продължително лечение.
Болката в жлезата се овладява с нестероидни противовъзпалителни средства, рядко се налага прилагането на кортикостероиди.
Лекарствено индуцираният тиреоидит обикновено преминава известно време след началото на приема на съответния медикамент. Ако това не се случи, може да се наложи прекратяване приема на медикамента.
Острият инфекциозен тиреоидит се разрешава при излекуване на инфекцията.